политика
Д
а се състезаваш във Формула 1 винаги е било скъпо удоволствие
(както впрочем и в автомобилния спорт изобщо). В наши дни
обаче бюджетите на отборите в Гран при достигнаха наистина
умопомрачителни стойности.
В F1 отдавна не участват ентусиасти, които се забавляват по пистите,
а супермодерни предприятия, свързани с най-високотехнологичните про-
изводители. Контрастът с началото на съществуването на шампионата
е потресаващ. Развитието е неизбежно, но напоследък немалко хора,
като Лука ди Монтедземоло, твърдят, че е добре спортът да се върне
към миналото си и отново да има например части екипи, които да се
състезават с коли от други големи тимове. Бюджетите на всички биха
могли да се намалят, а с близки като качества коли състезанията да
станат по-интересни.
Най-успешният частен тим в историята е този на Роб Уокър, който ку-
пува болиди от Лотус, Брабам, в отделни състезания участва и с Ферари
и печели състезания. Финансирането на екипа е изключително интересно
и дава представа за това как можеше да се участва в F1 преди.
Робърт Рамзи Кембъл Уокър е роден на 14 август 1917 г. Баща му Кембъл
Уокър е сред наследниците на състоянието, натрупано с уискито „Джони
Уокър”. Майка му Мери Маршал Рамзи е от семейство на търговци.
Самият Роб признава, че е академично безнадежден, но за сметка на
това е страхотен спортист. Запалва се от автомобилните състезания
на 7-годишна възраст и като младеж се опитва да стане пилот. На 28
години наследява 1 милион британски лири, което се равнява на 30-40 ми-
лиона евро в наши дни. Вече е осъзнал, че не го бива толкова зад волана,
колкото като организатор и мениджър. На всичкото отгоре съпругата
му тропва с крак и на пилотската кариера скоропостижно е сложен край.
Роб става мениджър на пилоти и сам купува коли от Ферари, Алфа Ромео,
Мазерати, с които те се състезават и си разделят стартовите пари и
тези от наградни фондове.
През 1956 г. Роб Уокър решава да подкрепи младия австралийски пилот
Джак Брабам, който се състезава със също така младия британски тим
на Джон Купър. Екипите по принцип се издържат в онези години от
парите, които организаторите им дават за участие. Сумите се догова-
рят старт за старт, преговори се водят преди самите надпревари.
Дискусиите нерядко продължават и през целия състезателен уикенд, сви-
детелства самият Уокър:
– Всичко беше съвършено неорганизирано и трябваше да се пазариш
за всяко отделно състезание. Парите се решаваха в голяма степен
от това кой ти е пилот. През 1957 г. на Ентри например – този
старт беше преди Гран при на Германия – се срещнахме с хер Шмид,
организатор на немската надпревара. Той беше бивш полковник от
СС, аз отидох да го видя заедно с Джон Купър. И хер Шмид ни заяви:
„Ще платя 300 паунда за Рой Салвадори, но не съм и чувал за Брабам,
КАК УСПЯВАШЕ
ЕДИН
ВЕЛИК
ЧАСТЕН ТИМ
От Светлана Симеонова
Снимки: Grand Prix Photo
