политика
фалитът чука на вратата, продажбата на някоя къща е спасителната
опция на Уокър.
В началото на 1958 г. Мос има договор с Вануол за участие във Формула
1, но компанията няма намерение да пътува за Аржентина за първия
старт.
Стърлинг обаче иска да кара и се обажда на Уокър с въпрос дали не може
да кара неговия Купър. Роб се съгласява, но не знае как точно ще закарат
автомобила и оборудването:
– Стърлинг ми каза, че организаторите ще платят за полета. Стру-
ваше им 3000 долара колата да стигне от Англия до Аржентина и из-
паднаха в ярост, че са платили толкова пари за тази „играчка” – в
сравнение с Ферари-тата и Мазерати-тата, когато я видяха след
свалянето й от самолета. (Купърът е много по-малък и лек от голе-
мите съперници с огромните им предно разположени мотори.) Още
на другия ден обаче разцъфнаха в усмивки, когато се оказахме трети
още в първата тренировка. А след това в състезанието Стърлинг
излезе начело. Всички мислеха, че трябва да смени гуми, но той из-
държа и финишира на две секунди и половина пред Ферари-тата.
Денят е исторически, защото това всъщност е първата победа на
частен екип в F1. Моментът е особено добър за Уокър, който печели
втори успех в Монако – вече с титуляря си Мори Трентинян (за когото
ви разказахме в брой 170).
Междувременно Мос печели цяло състояние във Формула 2. Уокър си
спомня, че понякога заедно прибирали около 2000 паунда за състезателния
уикенд, защото организаторите държат Мос да кара. Печалбата е добра,
но британецът профуква всичко във Формула 1.
Любопитно е още, че независимо от разходите си в Гран при, през цялата
си кариера Роб Уокър си остава богат човек – притежава доста имоти,
недвижима собственост и забавлението автомобилен спорт си е просто
забавление. Е, парите в брой вечно не достигат, защото дори в края на
50-те, за да си част от Формула 1, се изискват средства. Двигател Ко-
вънтри-Клаймакс струва 1500 паунда, поправката и поддръжката му за
всеки старт изискват още 500. За сравнение обаче в настоящия сезон
от F1 тимовете плащат между 18 и 32 млн. паунда за 16-17 двигателя и
съпътстващата задвижваща система.
Ново шаси на Купър и скоростната кутия струват още 3000 британски
лири. Пилотите взимат скромни пари. Но през 1959 г. Стърлинг Мос за-
почва да получава 60% от стартовите пари и от тях прави за година 12
000 лири. Британската петролна компания ВР добавя 10 000, на още тол-
кова възлизат по-малките спонсорски сделки – общо около 32 000 паунда,
което прави Мос най-добре платения състезател по онова време. На-
градните фондове пък са абсурдно ниски, споделя десетилетия по-късно
Уокър:
– За победата в Монте Карло получихме, ако не се лъжа, 200 лири.
Самото участие обаче носи 1000. Уокър и Мос продължават да работят
заедно до 1962 г., като пикът е Гран при на Монако през 1961 г. Пилотът
спира да се състезава в F1 след лоша катастрофа в извъншампионатна
надпревара в Гудууд. След това Уокър продължава да се състезава, печели
още 4 надпревари до 1968 г., когато всичко се променя. Тогава започва
първата фаза от комерсиализацията на спорта и навлизането на спонсори
извън автомобилната и петролната индустрия. До този момент парите
идват единствено от производители на коли и свързани с тях компании,
Роб Уокър
