<
<
45 44
www.clubs1.bg
но в края на 60-те всичко тръгва по нов път.
Уокър е първият председател на новосформираното сдружение на кон-
структорите във Формула 1 – FOCA (Formula One Constructors’ Association).
Скоро се хваща за главата, защото екипите – точно както и днес – не
могат да се разберат за нищо. Разрастването на спонсорството в F1 e
ограничено до 1968 г. със забрана за реклама на продукти на несвързани
с автомобилната индустрия фирми; задължителното боядисване на бо-
лидите в националния цвят на всяка държава и постановеният от ВВС
(тогава основната телевизия, излъчваща F1 надпреварите) лимит в раз-
мера на спонсорските лепенки. Отборите имат полза ограниченията да
паднат, но проблемът е, че всеки тегли чергата към себе си, свидетелства
Уокър:
– Видях, че всеки се грижи единствено за собствените си интереси.
Кен Тирел, Колин Чапман и Теди Майер спореха за всяко нещо и не пос-
тигаха каквото и да е. На всичкото отгоре се прецакваха един друг.
Все пак Уокър и Чапман се обединяват, за да променят трите правила,
спиращи навлизането на спонсори извън автомобилната индустрия.
Лотус-ите на Колин се появяват на старта на Тасманийските серии в
нова цветова схема – червено, златно и бяло, с огромни стикери на цига-
рите „Голд Лийф”. Всички регламенти са нарушени, но на стюардите и
през ум не им хрумва да изхвърлят от надпреварите най-големите звезди
на онова време Джим Кларк и Греъм Хил и духът излита от бутилката.
При това положение Лотус-ът на Уокър, който преди това е син с бяла
лента около носа, заприличва на коледна елха, когато се появява на пистата
за Гран при на Испания. Скоро съпротивата на ВВС също е сломена и за-
почва бурната комерсиализация на спорта, достигнала през ХХ и началото
на XXI век огромни размери. Промяната е такава, че сезон 1968 струва
много малко на Роб Уокър: щатският производител на гуми Файърстоун
сключва с него петгодишен договор за 25 000 долара на сезон, ВР дават
10 000 паунда, швейцарската компания за часовници Heuer – 2000. Новият
му пилот Джо Сиферт получава сериозна заплата от 20 000 британски
лири, но все пак шасито на Лотус струва на предприемача само 5000 па-
унда, а Форд му дават 50% отстъпка за два двигателя Косуърт и те му
излизат 3500. Единственият проблем е, че с влизането на толкова много
пари в спорта разходите скачат и допълнителните средства са изядени.
През същата тази 1968 г. идва последната победа на частен екип –
Сиферт печели за Уокър Гран при на Великобритания. Британецът продъл-
жава да участва още известно време. През 1969 г. бюджетът му е вече
60 000 британски лири. 1970 г. е последният сезон, през който работи
със 75 000 лири. За 1971 г. Уокър обединява тима си с този на Джон Сър-
тис. Двамата обаче не се разбират добре и след изтичането на триго-
дишния им договор Роб си получава обратно екипа. Постепенно се оттегля
от състезанията, въпреки че още известно време помага и работи във
Формула 1. В средата на 70-те години се захваща сериозно с журналис-
тическа кариера. Обикаля Европа без никакви проблеми – американското
издание Road and Truck плаща по 1 долар на дума, а освен това покрива
всички разходи. Продължава да го прави почти до края на живота си –
Роб Уокър почина през 2002 г. на 84 години.
Сиферт с Лотус 49 на Уокър
преди успеха във Великобритания
