нашият проект
край Сливен про-
падна
заради
собствената ни
глупост.
Така през 1986 г.
Унгария стана
първата страна
от съветския блок,
която посрещна Формула 1, и над 220 000 из-
точноевропейци се стекоха край Будапеща с
Москвичи, Трабанти и Шкоди.
По силата на тогавашните обвързаности в
Интервизия цяла Източна Европа гледаше и
състезанията по телевизията, а нашите жур-
налисти направиха истински десант на раз-
менни начала в Унгария, очаквайки обратно ун-
гарските колеги в София за някое първенство
по „нашите“ спортове - като щанги. Така или
иначе, вестниците за първи път бяха пълни с
информация за Формула 1. То и първото състе-
зание в Унгария беше невероятно – един от
най-красивите двубои на двама бразилци, които
се ненавиждаха – Нелсън Пике и Аертон Сена.
Състезанията от Унгария вървяха без прекъс-
ване до началото на 90-те години, когато Бърни
окончателно „подреди“ нещата с телевизион-
ните права, а Източният блок междувременно
се разпадна и настъпиха промените.
През 1992 г. ентусиазмът на нашето приоб-
щаване към света бе огромен.
Макар и не без сериозни възражения на стари
комунисти да не се дават тези „западни про-
паганди“, Формула 1 най-после започна да се из-
лъчва в ефира старт след старт - поне състе-
занията в Европа. Извън нея състезанията се
показват на запис седмица след надпреварата.
Зад микрофона в самото начало бяха Ричи и ле-
гендарният пилот Илия Чубриков, към които се
присъединих и аз, идваха и Стоян Колев, Илиян
Топлодолски, още доста хора.
Правата за излъчване се плащаха от Филип Мо-
рис и реално се подаряваха на БНТ, която тряб-
ваше само да излъчва шапките на Марлборо. В
тях логото, през годините на борба с рекламата
на цигари, изчезва. Лъки Страйк пък поеха с
шапки вечерните новини, които се отваряха и
затваряха със Сузуки-то на Кевин
Шванц, който вееше едно американско
знаме, което направо влуди пурита-
ните, та поне него махнаха.
Във вестниците имаше по цели стра-
ници. Юлий Москов правеше уникални
неща в „24 часа“ по 3-4 страници на
всеки старт, после и в „7 дни спорт“.
Страшо Димов и Андрей Кожухаров
пък правеха невероятно богат и от-
лично илюстрован вестник за спорт
и автомобили – „Беда“, после Димов
продължи в „168 часа“ при Петьо Блъс-
ков, който също беше запален. Много
колеги пишеха доста добри неща -
Стефан Илиев в „Спорт“ и „Авто Труд“, Иля Се-
ликтар, Жоро Иванов, Миро Николов, Георги Ко-
лев.
Колелото се завъртя и излезе и първото списа-
ние - „Супер Мотор Спорт“, имаше и такова
предаване по БНТ, което правехме с Ричи, Вик-
тор Георгиев, Иван Зашев, Емо Плачков, Пепи
Василев. Интересът наистина растеше лави-
нообразно.
В края на 1999 г. обаче договорът на Филип
Морис изтече и бе сложен край на старата
схема за правата с БНТ. Новите им собственици
от SV-RSA поискаха все пак някакви пари, за да
се излъчват състезанията. Тогавашните ръко-
водителки на телевизията обаче Лили Попова и
Светла Петрова отказаха да дават пари за
нещо, „от което никой не се интересувал“. Те
със сигурност, но аудиторията бе вече почти
1 млн. зрители. Така Вальо Михов трябваше да
остави състезанията в телевизията си Ринг,
а покрай основния спонсор Мтел настъпиха про-
мени и в екипа.
В началните години Ринг излъчваше от Варна и
така няколко години екипите пътувахме и се
редувахме, защото Ринг предаваше и МотоGP,
тенис, футбол. Борето Касабов и Тодор Шабан-
ски живееха във Варна почти непрекъснато, до-
като ние пътувахме от петък до неделя с Мер-
цедес-а на Ричи.
После Ринг се премести в София, смени собст-
веността си, бяха инвестирани пари и интере-
сът се разви от-
ново много сери-
озно. Достигна
своя апогей, ко-
гато bTV купи
правата за Фор-
мула 1 и започна
излъчване през
2006 година, над-
хвърляйки често 1 млн. зрители всеки уикенд.
Амбицията на Любомир Павлов да направи от
тогава неговата ТВ7 лидер доведе до сключване
на договор на двойно по-висока стойност за
периода от 2009 г., но поради липса на нацио-
нален ефир, който екипите искаха от Бърни,
трябваше да даде сублиценз пак на bТV. От
2010 г. ТВ7 самостоятелно започна да излъчва,
като вече във втори сезон тя изпращаше и
свои оператор и журналист по пистите в Ев-
ропа и качи отразяването на ново ниво.
Последвалите промени в собствеността и уп-
равлението доведоха до последващи промени и
разочароващи резултати. Нов контракт не бе
подписан за скъпите права, чиято стойност
според запознати далеч надхвърли 1 млн. долара
на сезон, при 150 000 преди години в БНТ.
С добрия си ресурс и интерес към купуване на
спортни състезания правата купи Булсатком,
чиито преки постъпления от абонати се впис-
ват във визията на Бърни Eкълстоун за по-ма-
лък брой зрители на състезания, но гарантирани
за него приходи от всеки! Сублицензът, който
БНТ купи, за да излъчва състезанията на записи,
след като те вече са приключили, скромно покри
част от разходите, но и там аудиторията е
повече от скромна с рейтингови антирекорди.
Във вестниците и списанията Формула 1 при-
съства регулярно, в добър обем, макар и не
така, както бе през 90-те и първите години на
новия век, но това е съвсем нормално, защото
светът вече не е същият, състезанията са
различни, Запада не е толкова специален за но-
вите поколения, а и Формула 1 вече е повече в
Азия, отколкото в Европа.
Интернет обира ежедневната информация и хо-
рата хвърлят по едно око при нас, в Спортал,
при Фена, за това, което става. Най-сериозните
познавачи четат това, което пишем
и на тези страници, и гледат състе-
занията в неделя, коментират си под
новините и във facebook, пращат по
някое въпросче, защото това е нова
форма на комуникация и информация,
която е абсолютно задължителна
сега, и така освен списанието ни
имаме поне още два канала за пряка
връзка, която винаги сме търсили.
Така смятаме, че поне отчасти мо-
жем да запазим и предадем все пак
неизменната тръпка от състеза-
нията, докосвала ни толкова отдалеч
преди.
история
Алборето на Золдер
през 1984 г.
Траян Сарафов - първият
репортер по пистите
Тенчев и Манчев в студиото на Булсатком
Тенчев и Иванов в
студиото на Ринг
