<
<
39 38
П
о времето на социализма Формула 1 беше
„западен“ спорт. В него „гладиатори за-
гиват за шепа долари“, за да се отвлича
вниманието на експлоатираните трудещи се.
Тук-там се появяваха и материали за техниката
на автомобилите, с автори незабравимите Ди-
митър Альоков и Гриша Констандиев.
Нещата обаче се брояха на пръсти и някой като
мен или Илчо Йорданов беше в състояние да
събере абсолютно всяка дописка.
В годините на „разведряването“ между Изтока
и Запада и с поемането на националната теле-
визия от невероятния Иван Славков през 1972
г., спортът все пак започна да наднича по-често
в новините, а през далечната вече 1974 г. Ба-
тето дори успя да пусне състезание на живо!
Беше Гран при на Испания от пистата Харама,
датата – 28 април! Случи се в така наречената
спортна неделя по телевизията, по случай ид-
ващия празник на труда - 1 май!
Спомням си състезанието сравнително добре
- Ники Лауда с Ферари се бореше с Рони Петер-
сон с Лотус. Рони получи повреда и Ники спечели
без особени проблеми, като в края стана малко
скучно. Гледахме надпреварата у един приятел,
чиито родители бяха дипломати във Франция,
и от всички деца останах само аз, заедно с ро-
дителите му, за да видим финала. Пробивът
беше направен.
Коментираше Ричард Груев, когото Батето бе
взел на работа, след като Ричи бе претърпял
тежка катастрофа на едно рали край Шумен и
едва не бе загинал.
По кината пък още се въртеше филмът
на Джон Франкерхаймер „Гран при“, който
бе взел оскари през 1966 г. и бе дошъл в
развития социализъм няколко години по-
късно.
През следващата 1975 година, по случай
победата на социалистическата револю-
ция над монархофашизма - 9 септември,
пак имаше ден със западен спорт и
филми. Беше 7 септември и даваха Гран
при на Италия от пистата Монца. Спе-
чели Клей Регацони с Ферари, а Ники Лауда
с второто Ферари завърши трети и
стана световен шампион. Картината
беше невероятна, претъпканата Монца,
хора по дърветата и билбордовете. Все
пак бях малко разочарован, защото моят
любимец Емерсон Фитипалди завърши
втори с Макларън и загуби, но месеци
наред рисувах колите и гората около пистата.
Сериозните партийни другари бяха понатиснали
през следващите две години и дори зетят на
Тодор Живков, синът на Пеко Таков – Янчо, и
живеещият при народния художник Дечко Узунов
– Ричи, не успяха да пуснат друго състезание.
Но куриозна ситуация все пак върна Формула 1
на телевизионния екран у нас през 1978 г. През
януари автомобилният клуб на Монако бе из-
пратил телекс до Българска телевизия с пред-
ложение да излъчи състезанието през май.
Сума не е посочена, а е оставено място теле-
визията да предложи такса за правата. С при-
същата си щедрост и чувство за хумор неза-
бравимият шеф на спорта Николай
Колев-Мичмана казва на секретарката да по-
пълни цифрата 100 и знака за долар и да върне
телекса.
Изненадата е пълна, когато след няколко дни
идва нов телекс от Монако. В него се казва, че
автомобилният клуб приема с разбиране офер-
тата и предоставя правата на Българска те-
левизия безплатно!
Така на 7 май 1978 г. БТ излъчи на живо за първи
път Гран при на Монако.
Спечели Патрик Депайе с Тирел, в който за
сефте имаше монтиран компютър, но това
ние още не го знаехме тогава.
Историята със 100-те долара и Гран при на Мо-
нако научих, когато сам отидох в телевизията
години по-късно, но най-искрено се смях, когато
самият Мичман със сериозен тон допълни:
– Ма, аз си мислех, че това са много пари.
Гран при на Монако се излъчва няколко години.
Състезанията бяха невероятни, като точно в
деня, в който ставах на 18, имаше състезание.
Купонът течеше от обяд и трябваше да мине
без мен, докато проследя как Кеке Розберг с Уи-
лямс прави показно на изсъхващия асфалт.
До Ричи зад микрофона бе и още един мой бъдещ
познат и приятел - Гергин (Буби) Нитов. Той
беше малко репресиран от властта, но еруди-
раният Андрей Кожухаров му даде шанс да по-
писва редовно за Формула 1 по 20-ина реда във
вестник „Народна младеж“. Това реално бе пър-
вото систематично отразяване на състеза-
нията. В списанието на БТА – „Паралели“, с го-
дини препечатваха някой и друг
материал от западната и чешката
преса, но цензурата така пипаше, че по-
някога се губеше смисълът на текста.
Гран при на Монако остана в ефира и
докато Бърни Екълстоун не започна да
реорганизира спорта. Постепенно про-
моутърите вече не трябваше и не мо-
жеха сами да продават телевизионните
права. Но политически нещата в Гран
при все пак още не бяха съвсем улегнали
и през 1984 г. БТ излъчи и Гран при на
Белгия от Золдер, с чудесната победа
на Микеле Алборето с Ферари. През това
време вече наистина имаше отпускане
и се говореше даже за Гран при на Съ-
ветския съюз! За нея говорих с Бърни
миналата година за брой 160 на списа-
нието ни.
Гран при на СССР така и не се състоя, а
БЪЛГАРСКИТЕ
МЕДИИ
От Иван Тенчев
Ричард Груев
триумфът на Ферари на Монца през 1975 г.
