надежди
бера и у дома за около седмица. Там се из-
ключвам напълно от всичко, мисля за на-
пълно различни неща. Караме колело с при-
ятели, ходим за риба. Всъщност тренирам
по възможно най-добрия начин и се отпус-
кам и чувствам у дома и като се върна,
съм 100% концентриран върху работата
си в завода и състезанията. Затова искам
да остана в Швеция.
Точно връзките със семейството, с хората в
Швеция със сигурност са част от обяснението,
че макар и в тима на Катерам (където този
сезон нещата са много трудни), Маркус има
страшно много почитатели. В Туитър го след-
ват над 16 000 почитатели, а във Фейсбук още
над 15 000. Той бе много популярен и когато бе
пилот в GP2 и затова се интересувам дали спе-
циално работи в тази посока и дали това му
помогна да е част от Формула 1.
– Винаги съм уважавал хората, които из-
разяват някаква симпатия към мен и
това, което правя, и съм се опитвал да
бъда максимално открит и честен с тях.
Освен това е невероятно колко е приятно
дори след тежко състезание за мен да по-
луча толкова голяма подкрепа, когато
вляза в социалната мрежа. Мисля, че това
се оценява и разбира. Що се отнася до
медиите, със сигурност съм бил наясно
за това колко са важни и как трябва да
им съдействам, но не е нещо целенасочено.
Просто още като бях в картинга, моите
ментори ме съветваха да съм много от-
крит.
Любопитно е и кои са неговите ментори. Те са
двама – Фредерик Екбром и Кени Брак. Екбром е
не особено популярен шведски пилот, който е
карал в състезания с туристически автомобили
в Чемпкар и Льо Ман. Брак е друг бивш пилот и
на двамата Маркус дължи много.
Екбром открива таланта му. Той има картинг
писта в един от моловете недалеч от градчето
на Ериксон. На нея Маркус отива през един уи-
кенд заедно с баща си, майка му също е с тях,
но тръгва да пазарува. Момчето е доста голямо
– вече на 8 години. Онова, което веднага впе-
чатлява Екбром, са времената му на обиколка
и фактът, че той чупи рекорда на пистата му
за рент-а-карт след по-малко от 40 минути
каране.
– Всъщност нямаше какво да правим, до-
като мама пазаруваше. Решихме да опи-
таме с картинга и много ми харесва –
разказва ми Маркус.
Фредерик излиза от кабинката си и отива при
бащата на момчето. Пита Томас Ериксон къде
е карал младежът и след като получава отговор,
че това е първото му качване, му казва, че
просто е длъжен да му купи картинг и да се
захванат сериозно със спорта.
Бащата на Маркус обича спорта и следи със-
тезанията, но няма нищо общо с надпреварите,
както и бащата на Рони Петерсон, който е
дърводелец. Той приема съвета и купува първия
карт и оборудване за сина си. Взима допълни-
телна работа, за да осигури средства. Тимът
на Маркус в картинга също му помага заради
таланта му, като поема сериозна част от пъ-
туванията, основно извън Швеция. Състеза-
нията навън не са по джоба на семейството
му, казва ми още той.
Когато Маркус започва да кара сериозно, Екбром
се свързва със старите си приятели от тима
на Фортек на Ричард Дътън, за които се е със-
тезавал и той самият. Малко по-късно на със-
тезание в Гьотенбург талантът на момчето
е забелязан и от Кени Брак, който много харесва
начина му на пилотиране и му помага в следва-
щите стъпки. Подписва договор с мениджърския
екип, който движи нещата му и до днес. С общи
усилия Маркус е настанен в тима на Фортек в
британската Формула BMW за сезон 2007.
– 2006 г. беше най-важната в кариерата
ми – разказва Ериксон. – За първи път се
качих в ICA и се състезавах вече сам в
международни състезания в Европа, за-
щото е по-топло и сезонът е по-дълъг, но
с едно изключение, купата Уикинг. Това е
най-голямо картинг състезание в Сканди-
навия. Там се запознах с Кени Брак, шам-
пион в карт сериите и победител в Инди
500. Той дойде при мен след финала (Маркус
кара отлично, но отпада заради повреда
две обиколки преди края – б.р.) и ми пред-
ложи да се срещнем, за да обсъдим моето
бъдеще! Кени заедно с друг бивш шведски
пилот – Ейе Елгх, карал дори в F1, ми пред-
ложиха да ми помогнат да прескоча от
картинга в състезанията с болиди. Напра-
резултатите на Кобаяши са отлична
отправна точка за Маркус
