– Какво стана на Акрополис?
– Ст аналото на Акрополис го отдавам повече
на лош късмет, тъй като преди това смятам,
че контролирахме състезанието. Не е имало
никакви моменти, в които колата да прави
нещо незададено от нас. Всичко беше нор-
мално, нямаше изненади, но за лош късмет
при първото минаване на етапа, където се
ударихме, имаше голям камък на траекто-
рията. Нямаше как да го избягна: имаше много
фракция в завоя, една чиста следа и камъкът
бе точно върху нея. Ударихме го със средната
част на автомобила. В зоната за зареждане
се оказа, че картерът е спукан и трябваше
по някакъв начин да се доберем до сервиза.
Наложи се да карам известна част от прехода
без масло. Спряхме на бензиностанция, ку-
пихме масло и заредихме, някак си успяхме да
изкараме етапа и се добрахме до сервиза. За
съжаление след това имаше друг камък, който
влизащите автомобили бяха оголили – вижда
се как той повдига предницата и я измества
около половин метър вдясно. После колата
стъпи във фракцията и ме изхвърли, ударихме
се в пръстта – имаше насипана навсякъде
от организаторите, мерките за сигурност
бяха много високи. Първоначално мислех, че
ще се върнем на пътя, но автомобилът се
обърна в другата посока и вече бяхме в края
на тази бариера от пръст, откъдето тръгна
да слиза в дерето. Опитах да го върна на
пътя, но при качването на асфалта имаше
малко ръбче – колата се удари вляво.
– Ще караш ли в някакви шампионати
тази година?
– За момента нямам никакви средства. Общо
взето разчитам на това, че ще даваме под
наем автомобила, и се надявам от символич-
ната рента да остане нещо за наши състе-
зания. Но пак не е 100% сигурно.
– Какво пречи на един пилот да намира
пари?
– Може би липса на интерес на мениджърите
към този тип спорт. Не знам защо. Може би
защото е много скъп. Но аз мисля, че нивото,
което сме постигнали, не е никак ниско или
средно. Мисля, че е доста над средното. Не
са много спортистите в България, които мо-
гат да постигат такива резултати на по-
добни форуми и състезания.
– Какъв е най-често даваният отговор
от места, където сте търсили пари?
– На много места даже не ни отговарят. Пус-
каме запитване, презентация, всичко и правим
някаква уговорка за връзка, развитие на
първоначалния разговор или среща. Оттам
нататък спират да вдигат телефона. 50-60%
от срещите са така.
– Какво мислиш за сътресенията в
БФАС?
– Мисля, че са логични предвид ситуацията
изобщо в спорта и начина на управлението
му. Според мен предишното ръководство
имаше по-голям потенциал. За съжаление
мисля, че не му бе даден шанс да реализира
идеите си. Те са логични идеи и всяко едно
ръководство, което идва, тръгва в една и
съща посока, но въпросът е до каква степен
има капацитета да прокара нещата, нужни
на спорта, за да се издигне на съвсем друго
ниво.
– Кой стои до теб в личен план?
– Семейството най-вече.
– Чувстваш ли се достигнал лимита на
възможностите си?
– Определено не. Даже смятам, че въпросът
не опира само до автомобил, ние също имаме
какво да учим, но смятам, че нивото на управ-
ление, което съм постигнал, надхвърля на мо-
менти възможностите на автомобила, с
който разполагам. Това се вижда и отстрани.
При един по-сериозен автомобил мисля, че ще
даде добър резултат. Има момент на адап-
тация и известен интервал от време да се
извлече 100% от машината. Но смятам, че
сме стигнали етапа да се качим на по-се-
риозна кола.
– На каква кола искаш да се качиш?
– Новата тенденция на развитие на автомо-
билите в спорта е категорията R5 – това
са надеждни, бързи и най-вече достъпни коли.
Около 20% по-ниска е цената на километър
да управляваш такъв автомобил, отколкото
да караш Супер 2000 от старото поколение.
Отделно ресурсът на колата е много по-голям.
На Акрополис успях да се срещна с един от
инженерите на Пежо Спорт, който развива
техния проект. Те планират някъде около 4000
километра ресурс на двигателя, а това е
много сериозно за състезателен автомобил.
Старите Супер 2000 вървяха около 1000-1200
км и след това трябваше да се сменят около
50% от компонентите по двигателя, за да
продължиш.
– Какъв шофьор си в цивилния живот?
– Гледам рядко да ми се налага да бързам,
въпреки че доста често закъснявам. Като
цяло внимавам. Има много водачи, които не
спазват правилата и ме изкарват извън рав-
новесие, но гледам да се контролирам, все пак
да съм нещо като пример.
– Една твоя мечта, още несбъдната?
– Да се състезавам на най-високо ниво. От
много години чакам този шанс. Благодарение
на семейството ми участвах в световния
шампионат през 2010 г. и постигнахме много
добри резултати. И смятам, че имаме много
какво да покажем на световната сцена.
<
<
71 70
www.clubs1.bg
