легенди
П
рез 1992 г. Лука Кордеро ди Монтедземоло, архитектът на голе-
мите успехи на Ники Лауда от средата на 70-те години, е върнат
отново в Маранело, но вече не като спортен директор, а в ролята
на президент на най-известната автомобилна компания в света. За-
връщането му идва като решение в един от най-размирните периоди в
петдесетгодишната история на „буйния кон”.
След разочарованията от 1991 г., в която Ферари са изпреварени не
само от Макларън и Уилямс, но и от Бенетон, в Маранело отново ре-
шават да реагират с иновативен проект, който да е достоен за слав-
ните цветове на Модена върху герба на марката. Той трябва за кратко
време да нанесе удар, шок, технически скок, с който да бъде възстано-
вена разликата до конкуренцията.
Оръжието на отмъщението трябва да бъде нещо много специално -
F92 A. Това е болид-самолет, с двойно дъно, изграден от тандема По-
сълтуайт-Мижо. Двамата са светила. Първият е автор на последните
коли шампиони на Ферари от 80-те, а вторият измисля високия нос
през 1990 г.
Идеята им е за нов тип конструкция във Формула 1 – тяло почти от-
делено от пода, който пък се ползва като крило. Проектът обаче се
превръща в истинско бедствие в реалния свят, доминиран от Уилямс-
Рено FW14B с Найджъл Менсъл и Рикардо Патрезе. Уилямс-ът със своето
активно окачване, което е новата трактовка на ефектите от колите-
крило, е в различно измерение спрямо трудното за контрол Ферари.
Само в редки случаи, като при дъжд например и на някои прави секции,
F92 изглежда конкурентоспособна. Жалко, че през 1992 г. валеше рядко...
1992 г.
Ферари
F92 A
П
оследната пропаднала надежда се казва F14T, или Ферари-то за
2014 г. То трябваше да върне Кавалино на върха след четирите
години абсолютна доминация на Ред Бул. Но вместо главна роля
колата очевидно ще остане в миманса и ще се запомни заедно с моде-
лите, представени по-горе.
Разбира се, с втората „B” версия, която дебютира в Монреал, може и
да се спечелят точки, може и случайно да се вземе победа дори, ако Ха-
милтън и Розберг имат още по-сериозни неприятности със своите
Мерцедес-и и нещо подобно се случи и с други. Но е абсолютно нереа-
листично да се мисли, че Ферари може да се бори за успех нормално.
Това вероятно може да се случи най-рано през 2015 г., когато със спе-
циално разрешение ще има намеси в силовия агрегат, ще се разделят
елементите на турбото – турбина и компресор, ще се увеличи размерът
им, както е при Мерцедес, ще има и още куп аксесоари, както е в F1
W05 Hybrid.
Работата на електрониката, която управлява мотора и електрическите
му сателити, със сигурност ще помогне в този план, но истината е,
че всъщност задвижването съвсем не е най-големият проблем на болида
на Ферари от 2014-а.
След няколко старта този сезон ясно се видя например, че F14 T
(фиг.
1)
със сигурност не е най-добрият пример за тълкуване на правилата
в аеродинамиката на носа. Ферари упорито продължи да развива крила
и елементи около своята „патешка човка“, докато всички останали се
запътиха в друга посока – повдигане и изчистване на носовете около
един връх, който да удовлетворява правилата! Мерцедес през зимата,
изглежда, като Ферари развиха своята идея да премахнат всичко над
крилото, изтегляйки края на носа си още по-назад на самия заден ръб на
2014 г.
Ферари
F14 T
фиг. 1
Райконен
