<
<
13 12
М
акар да са изминали едва половин дузина състезания в тазгодиш-
ния шампионат във Формула 1, със сигурност вие вече може да
говорите за него като за един от най-разочароващите за Ферари
в цялата история на Скудерията в Гран при!
Вероятно някой може и да не е съгласен, тук-там може и да се постигне
по-добър резултат на някоя и друга писта, но от онова, което се
вижда и чува от Маранело, истински добрите дни не са никак
близо!
Това, че 2014-а ще е трудна за „черните кончета”, стана
ясно още по време на зимните тестове. На тях болидът
за този сезон F14 T видимо изоставаше от своите сре-
бърни съперници. Резултатите дойдоха като студен душ
след войнствените декларации на президента Лука ди Мон-
тедземоло на традиционния обяд с медиите през декември,
че Маранело ще се бори за спечелването и на двете титли.
Имаше надежда, че решенията ще заработят по-добре и идеите
на конструкторския екип могат да се окажат успешни. Твърдеше се, че
тимът държи и скрити карти, които ще извади в състезанията.
Оказа се, че няма нищо подобно. В Гран при на Австралия червените болиди
бяха далеч от борбата за победата, както и в следващите състезания.
За Гран при на Испания Ферари пристигна с цял набор от нови елементи.
Дойде и президентът, който лично искаше да види как ще проработят
те във „B” версията на автомобила. Целта бе да се спаси това, което
можеше да бъде спасено през тази година. Напредъкът бе срамно
малък и същото се случи още веднъж в Канада.
За състезанието в Монреал от Маранело бе опакован цял
допълнителен контейнер с нови крила, подове, дифу-
зьори, капаци за мотора. За двигателя бяха подготвени
нови карти за управление и цялата задвижваща сис-
тема. От Шел изпратиха ново гориво и картината на
пистата Жил Вилньов отново беше същата. Едно след
друго нещата отпадаха от колите. Фернандо Алонсо се
оплака, че новият под прави управлението много нервно.
Кими Райконен изобщо не бе в състояние да успокои колата.
Силата на задвижващата система идваше като ураган и буквално за-
върташе задницата! Алонсо наистина бе най-бърз на пистата в началото,
но тя още бе хлъзгава като ледената пързалка на „Канейдиънс” и другите
изобщо не търсеха дори скорост върху гладкия асфалт.
Състезанието бе още по-голямо разочарование и за пореден път бе пока-
зана немощ в развитието на един болид в Маранело, както бе през 2009,
2011, 2013 г.
Проблемите очевидно са много, много по-дълбоки и провалите следват
един след друг, защото колите са резултат от вземането на решения,
които очевидно не са правилни. А това означава, че всъщност
най-големият проблем в Скудерията е в самия начин на
работа в Маранело!
Болестта очевидно се задълбочава и няма как да
бъде излекувана просто със смяна на един или друг
служител или дори спортния директор. Поне това
показва историята на всички най-гръмки провали
на Ферари, които са подобни на случващото се
днес.
