легенди
В
резултат на трагичната смърт на Алберто Аскари, който губи
живота си на 26 май 1955 г. на пистата Монца, докато тества
нов автомобил с приятеля си Еудженио Кастелоти, Ланча слага
край на приключението си във Формула 1. Благодарение на добрите
връзки и интелигентност от страна на адвоката Джани Аниели Фе-
рари получи наготово отличния болид на Ланча. С него може да победи
Мерцедес и без германците да се откажат, както постъпиха. D50 е
наистина отличен автомобил и в Скудерия Ферари тържествуват.
В ръцете на пилоти като Питър Колинс и Хуан Мануел Фанджо тази
кола доминира през 1956 г., а в Маранело така се успокояват, че само
след няколко месеца се сриват от върха. Фанджо не се разбира с Комен-
даторе, който обръща твърде много внимание на състезанията за из-
дръжливост и не е склонен да изпълни условията на Хуан. Аржентинецът
оставя Ферари заради Мазерати. D50 се превръща във Ферари 801,
като не би могло да се каже, че колата не е променена, но това очевидно
не е особено успешно.
Резервоарите отстрани изчезват, двигателят е променен, за да се
увеличи мощността, като диаметърът на буталата нараства до 80
мм, а ходът им е снижен до 62 мм. Така са изстискани 275 к.с. при 8200
об/мин.
За да направят колата по-лесно управляема, конструкторите изменят
и част от шасито на 801, като включват конструктивни схеми от
555 F1 Supersqualo. Всички тези подобрения трябва да правят 801 не-
победим, но вместо да имат положителен ефект, се случва точно про-
тивоположното.
Хуан Мануел Фанджо печели петата и последна титла в кариерата си,
докато Ферари не взима нито една победа през 1957 г.!
1957 г.
Ферари
801 F1
1969 г.
Ферари
312 F1
Е
дин от най-болезнените цикли на абсолютно разочароващи авто-
мобили за F1 в историята на „буйния кон” е между 1966 и 1969 г.
Това са първите години, в които правилата допускат използва-
нето на двигатели с обем до 3000 к.с. Ферари се бори не особено ус-
пешно със своите V12 машини срещу мултицилиндровите BRM, V8
Repco и 8-цилиндровите Форд Косуърт.
Теоретично Ферари трябва да доминира в този период, защото има
най-модерната технология в двигателите, но вместо това за 4 години
печели едва 3 победи във Формула 1. Особено болезнена е последната
година – 1969-а. За нея Скудерията прави поредния напълно нов болид.
Той е с по-добра аеродинамика, с по-нисък профил и по-малко челно съ-
противление. В Маранело изработват нови големи крила – отпред и
отзад, които да създават сили на притискане. Нова е версията на дви-
гателя V12, с обем 3000 куб. см и 436 к.с. Ауспусите са преместени от
старата си позиция в средата между двата реда цилиндри под буквата
„V” встрани. Това също подобрява аеродинамиката и работата на мо-
тора, но проектът се оказва разочарование. Повредите са твърде
много, а третото място в Гран при на Холандия е най-доброто пости-
жение през целия сезон. Напрежението в Маранело е голямо.
Ферари участва в твърде много състезания и разпилява ресурси. В
крайна сметка трябва да стане част от Фиат, за да оцелее.
