<
<
77 76
му дават възможност да дебютира в Монте
Карло. Стартът е повече от силен: взима по-
беда още при първото си участие през 1969
г., повтаря я на следващата година. След от-
теглянето на Порше остава в спорта, като
сменя автомобили от различни марки, само и
само да продължи да се състезава – Фиат 124
Абарт, BMW 200 Ti, Ситроен, Опел, Тойота...
Но това не трябва да е обичайният материал
за някой като него – трябва да го помним с
определени случки от кариерата му. Имах
късмет да го наблюдавам в действие за
първи път на прочутото рали Сан Ремо през
1976 г. Бях с брат си – двама от многоброй-
ните фенове, наредени отстрани по пътя.
Снимах, но просто така, за удоволствие –
това още не се бе превърнало в професия. И
двамата с брат ми не разбирахме защо онази
Ланча Стратос, карана от Валдегард, не
тръгваше веднага, след като получеше знак
за това. Мислехме, че може би има някакъв
проблем. Но след няколко секунди се от-
късваше и политаше по трасето. Някой ни
разказа историята на колата и тя момен-
тално ни стана любима. На връщане към Рим
повторих няколко пъти на глас името на пи-
лота – по-малкият ми брат с право помисли,
че съм се побъркал.
Нещо обаче се обърка между русия швед и
италианския тим, въпреки че той два пъти
победи италианския „дракон” Сандро Мунари в
домашната му надпревара. Нищо не бе спо-
менато официално, но Бьорн се бе оплакал, че
не кара с №1, който му се полагаше за побе-
дата в Сан Ремо от предходната година. Ве-
роятно бе имало и нещо друго, тъй като
отношенията му с тима се разпаднаха окон-
чателно още преди края на сезона. Положе-
нието бе толкова зле, че Валдегард кара в РАК
с Форд. Впоследствие шведът подписа с тях.
Попита дали през 1977 г. ще трябва да кара
в рали Сафари, където вече бе участвал 5
пъти и в три от тях бе отпаднал, докато во-
деше. Отговорът бе „да” и съответно той
поиска максимална подкрепа от нима и я по-
лучи.
За 1978 г. ФИА основа пилотски шампионат.
Състезателите, желаещи да се борят в него,
трябваше да участват в определени европей-
ски надпревари с коефициент 4 и отделни спе-
циални като Бряг на слоновата кост
например. Валдегард отново бе с Форд,
спечели Сафари, Акрополис и РАК и водеше в
класирането. Трябваше само да кара в Бряг на
слоновата кост и едва ли не единствено да
вземе точки. Изведнъж в централата на
тима му решиха, че титлата при пилотите
далеч не им е толкова важна, така че отделни
състезания отпаднаха от програмата. Вал-
дегард загуби – с една точка, при това от
кого мислите? Сандро Мунари! Изумително е
как историите на изключителните пилоти се
преплитат така...
От трите му победи през онази година тази
в Сафари е изключителна. Форд искаха из-
ключително много успех там след този на
Хану Микола през 1972 г. Затова тимът се
подготви безкрайно педантично, дори повече
от необходимото. Англо-американският
отбор проведе едномесечни тестове на
терен. Валдегард натискаше Дънлоп за нови,
по-издръжливи гуми. Върхът обаче е, когато
Форд нае два самолета, единият от които
летя над Бьорн по време на цялото рали и му
бе радиоцентър, водач, предупреждаваше го
за всичко по пътя и какво ли още не. Свое-
образният кризисен център наистина спаси
шведа в няколко особено критични ситуации
в едно от най-мокрите състезания в исто-
рията на надпреварата. А когато Валдегард
пристигна в Найроби, вече като победител,
първите думи на Питър Аскрофт към него
бяха: „Моля те, измий колата”.
1979-а година е една от онези, в които има
толкова истории, че е трудно да избереш кои
да разкажеш. Но Бьорн Валдегард спечели
титлата в световния рали шампионат.
През 1980 г. Валдегард кара Фиат 131 и Мер-
цедес, преди да се присъедини към Тойота. С
японския тим приключи кариерата си повече
от 10 години по-късно, спечелвайки послед-
ното си рали Сафари през 1990 г., ставайки
наистина „Краля на Африка”.
С часове може да се разказва за Бьорн Валде-
гард. Валят смешни случки, малки истории,
разкриващи истинския джентълмен на рали-
тата. Единственият път, когато изпитах
известна завист към него, бе през 1985 г. То-
гава на навигатора му Торзелиус се наложи да
се прибере от Нова Зеландия в Европа по лични
причини. За да не отменя участието си,
Бьорн трябваше набързо да избере нов копи-
лот и се спря на журналист – Мишел Лизин.
Наистина ми се щеше да съм аз... Но все пак
имах привилегията да съм близо в част от
пътя му, превърнал го в легенда.
