През кокетното село Свежен
преди две години „прелетях” с един Civic, бързайки за специа-
лен етап на рали „Хеброс”. Още тогава набелязах това чудно
място, свито в пазвите на Сърнена Средна гора. Минаваме
през Баня, а от там към планината - през селата Пролом,
Домлян и Мраченик. Минавайки през Домлян, може да се
хвърли един поглед и на едноименния язовир. Разстоянието е
36 км, а от Баня пътят не е от най-добрите, с доста дупки,
но се минава. Още повече със CR-V. Трафик няма. Виждаме, че
горе върховете на Средна гора са обвити с мъгла.
Преди да влезем в Свежен, виждаме табела, че на 3 км, на връх
Кадрафил, е лобното място на Хаджи Димитър. Войводата
умира там през 1868 г. Пътят е черен и доста разкалян, но
с нашия автомобил няма проблем да стигнем. Спомняте
си Ботевото: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не
умира...” Е, това място е възпял поетът, където издъхва от
раните си. До там го носят неговите четници след разгрома
на четата му на 18 юли 1868 г. Местни хора им носят вода,
храна и билки. През август войводата издъхва и е погребан под
върха, а на 6 ноември 1880 г. костите му са погребани в двора
на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Свежен.
Мъглата е обгърнала с гъстата си влажна пелена Свежен, но
не може да скрие красотата му. Селото е доста високо - на
763 м надморска височина. Хладно е, дори студено. Обикаляме
обаче по кривите и стръмни улички, а ни сгрява това, че
откриваме дълбоките корени на българщината, съхранена през
вековете, изразена в чудни къщи, градени с майсторство, ес-
тетически вкус и вдъхновение, за да пребъде българският дух.
Старото име на Свежен до 1934 г. е Аджар (здрав, каменен).
Селото е основано през ХІV век от избягали от Търново
боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и
турската конница не би могла да достигне бързо. Болярите
запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето
на Османската империя до малък градец. Аджар е многолюден,
с добра икономика, будно българско население и с ярки кул-
турни прояви. Населението му имало привилегии от султана,
дори правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е
абаджийство, розопроизводство, животновъдство и обра-
ботка на вълна. През годините на робството се продължава
Търновската с Аджарската книжовна школа. Още през 17 век
в църквата „Св. Георги“ е имало голяма книжовна дейност. Тук
се преписва Паисиевата история, има килийно училище. През
1868 г. е създадено първото българско селско читалище.
Свежен е опожарен през лятото на 1877 г. по време на Руско-
турската освободителна война от отстъпващите орди
на Сюлейман паша. От над 1200 къщи след опожаряването
оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-ис-
торически резерват. Стотици хора загиват в пламъците, а
680 мъже са заловени и обезглавени. Трагедията прилича на
клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва
за нов живот, а в началото на ХХ век е наброявало над 5000
души и е било търговски център на околията. Тук е роден
68
На път
