Х
исаря
е в Централна България, под южните средногор-
ски склонове, плавно преливащи към Горнотракийската
низина. Настаняваме се в хотела и бързаме да се пото-
пим в топлите минерални води на басейна. Тези минерални из-
вори с лечебните си води дават непрекъснат живот на града
от дълбока древност до наши дни, срещат различни народи
и цивилизации. Тук и околовръст са живели траки, римляни,
славяни, българи... Първите данни за Хисаря датират от ІV-ІІІ
век пр. н.е. Градът е основан преди 17 столетия, през 293 г.,
от римския император Диоклециан, който се установил тук
заради безценните минерални води, мек климат и природни
дадености. Кръстил го естествено на себе си - Диоклециа-
нопол. За да го завардят от вражески набези, римляните го
оградили със здрава каменна стена, чиито останки са запа-
зени и днес, заедно с масивни жилищни сгради, амфитеатър,
бани, търговски комплекси и улици. Хисарската крепостна
стена е една от най-запазените късноримски крепости и е
дълга 2315 м, с четири входа, като най-известна е южната,
наречена Камилите. Към средата на V век хуните нападат
Диоклецианопол, а в края на VI и началото на VII в. той отново
е подложен на разрушение.
След плацикането в минералния басейн се постараваме
да научим повече за 22-та извора, с различна температу-
ра и доказани лечебни качества. Първото организирано
балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 г.
правителството на Източна Румелия издава „Правилник за
експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состер-
жонек изследва водата от пет хисарски извора - първият
химически анализ на минерална вода в България. Всеки извор
има своето приложение, име и романтична легенда.
Водата от извор Момина баня е с най-високо съдържание на
радон и температура 47 градуса. Тя лекува бъбречно-уро-
логични заболявания и заболявания на опорно-двигателния
апарат, има приятен вкус. За доказателство е направен
Музей на бъбречните камъни в специализираната болница
с експозиция от над 12 000 броя. Рекордьор е един камък,
тежащ 560 г, най-големият в България. За Момина баня има
легенда от Средновековието. Дъщерята на местния управи-
тел обичала да се къпе в извора извън крепостните стени,
но градът бил нападнат от врагове и затворили портите
66
На път
