ClubS1 235 - 2020

З адвижващите системи за новия сезон не би трябвало да се различават прак- тически от тези през 2019 г., но все пак и при тях отново има развитие. И не само в агрегатите, но и в тяхната периферия – радиатори за охлаждане на елемен- тите, блокове за управление и не на последно място – изпускателни тръби. Правилата ограничиха силно възможностите за използване на изгорелите газове за аеродина- мични влияния с премахването на Коанда ефек- та и фиксираната позиция на ауспусите. Според правилата сега те трябва да са разположени на оста най-малко на 350 мм и до 500 мм над рав- нината на пода. Целта е да влияят минимално върху поведението на въздушните потоци от дифузьора и корпуса. Все пак е оставена въз- можност екипите да разработват и използват тръбите от предпазните клапани към турбото по начин, който е най-удобен за тях. Струите горещи газове от тях не са големи и могат да оказват по-ограничено влияние, когато изобщо са налице (най-вече на правите и при спиране). Но все пак очевидно всички конструктори се опитват да ги използват максимално, и то в различните концепции. Ферари например решиха да използват само 1 тръба от уестгейта. Тя е поставена над ауспуха. Така се вдига малко центърът на те- жестта, защото тя също е от инконел. Това е много тежка сплав, но пък задната част става по-тясна, което е аеропредимство. Хаас и Алфа Ромео имат същата конфигурация – напълно обяснимо, защото при тях не само задвижване- то, но скоростните кутии и задните окачвания също идват от Маранело. Не така идентично стоят нещата обаче при Ред Бул и Алфа Таури. Те също ползват една и съща задвижваща система на Хонда. При Ред Бул обаче тръбите от предпазния клапан са отгоре, по-далеч от много тясното захващане на почти хоризонтално разположените горни А- рамена. Както и при Ферари, струите по-скоро минават в една неутрална зона под задното крило, отколкото в невралгичния участък зад корпуса и изхода на дифузьора. Във Фаенца пък са решили да свалят тръби- те максимално ниско, по-скоро в стила на Мерцедес. Шампионите не само че смъкват своите тръби за повишаване на шума, но и ги разполагат доста далеч една от друга около крашструктурата. Така газовете от тях се прилепват по корпуса й и влияят по-малко на по- тоците в задната част. Близко е решението на Рейсинг Пойнт, докато другият тим с мотори Мерцедес – Уилямс – е избрал да ги сложи непо- средствено под ауспуха. Всеки избор има предимства и недостатъци. При Уилямс целта е била по-концентрирано разположение на масите, тясна задна част, а и вероятно всичко е свързано с използването на алуминиев корпус на скоростната кутия. При екипите с агрегати Рено – заводския на френската марка и Макларън – на пръв поглед позицията е близка, но не съвсем. Тимът от Енстън е събрал тръбите вътре в простран- ството между двата пилона за задното крило. При Макларън те са извън тази зона, но над гор- ните рамена на задното окачване за разлика от избора на Мерцедес и Алфа Таури например. Кое решение е по-добро е много трудно да се каже. Успехът зависи от общата концепция, но все пак ще е любопитно да се наблюдава играта и с тези компоненти. ИГРАТА С ИЗПУСКАТЕЛНИТЕ ТРЪБИ От Калоян Петров, снимки: Майкъл Потс и ATP ТЕХНИКА 32