157
да бъдем всички онези неща, които смятаме, че съвършеното тяло би
променило в държанието и живота ни. Трудната част е да застанем срещу
образа си в огледалото и да приемем това, което виждаме – независимо
дали краката ни са като излезли от картина на Рубенс, или напротив – при-
личаме на някой, който е прекарал дълго време в концлагер.
азмерът на щастието започва с нашата готовност точно днес да
приемем това тяло, което имаме, и точно днес да бъдем и да правим
всичко онова, което проектираме в мечтите си. За да постигнем
тялото, което искаме, трябва да се научим да приемаме и обичаме безу-
словно тялото, което имаме в момента.
ранителните разстройства като булимия, анорексия и хиперфагия
(затлъстяване) са все по-често срещани. Преди 16 години д-р Сти-
вън Братман въведе термина „орторексия” – натрапчив стремеж да
се храним изключително здравословно (по мое мнение едно ново, но все по-
често срещано заболяване). Всички тези крайности относно храненето са
тясно свързани с липсата на щастие у човек. Вътрешната празнота те
кара да търсиш прекомерно „запълване” с храна, която ти дава илюзор-
ното усещане за засищане (пристрастеността към храна е свързана с
освобождаването на бетаендорфин в мозъка, служещ като опиат, който
наистина води до временно облекчаване на болката и стреса). Въпросът
тук е доколко запълването на тялото с големи количества храна ще успее
да запълни празнотата в душата. Нуждата от духовно извисяване и изди-
гане над материалния свят те кара да спреш да ядеш, за да докажеш, че
духът е по-силен и че можеш и без храна, но отричайки материалното, ти
отричаш самия живот. Натрапчивият стремеж да се храниш единствено
със здравословни храни, четейки всеки етикет обстойно, отказвайки да
приемеш дори и парче шоколад, ако не е от биокакао и тръстикова захар,
разкрива нуждата от пълен контрол и евентуален страх от това да жи-
вееш, отдаден на мига, страх от това да бъдеш спонтанен и да бъдеш
стопроцентово себе си. Много често хората се вманиачават в своето
отслабване, като същевременно подсъзнателно не желаят наистина да
постигнат желаното тегло; дълбоко в себе си се страхуват какво ще ста-
не, ако оформят перфектно тяло и въпреки това не се чувстват удовлет-
ворени от себе си и живота си. При всички хранителни разстройства едно
е общото – храната започва да заема твърде важно място в живота ни,
за сметка на неща като личностно щастие, радост и наслада от живота.
Размерът става с твърде голямо значение. Неусетно храната се превръ-
ща в тясно свързано с щастието звено.
раната не може да засити други видове глад в живота ни! Съвърше-
ната фигура не може да запълни липсата на щастие в деня ни! Напро-
тив, пътят е точно обратният – направете живота си апетитен и
колоритен и много скоро храненето ще е просто един ежедневен ритуал,
без който не можем, но нищо по-
вече (като миенето на зъбите
или пиенето на вода). Изпълнете
деня си с онова щастие, за което
е гладно съществото ви, и неу-
сетно ще се доближите до онова
тяло, в което се чувствате и
изглеждате добре.
ека спрем да се вманиача-
ваме в меренето на кило-
грамите си всеки ден и да
измерваме моментите, които
ни карат да се усмихваме чисто-
сърдечно. Нека по-малко мислим
за размера на талията си и по-
мислим как да увеличим размера
на щастието вътре в себе си.
Нека се откажем от манията си
да отслабваме/напълняваме и да
се вманиачим в пълноценното
си добруване! Само тогава щас-
тието се е напъхало в правилния
размер…
