156
РАЗМИСЪЛ
аботата ми като консултант по хранене и
терапевт – тяло успя да ми разкрие една от
най-сложните загадки на женската психика –
има ли щастието размер. През 12-те години,
откакто се занимавам със скулптиране
на женски тела, съм се докосвала до не
една и две женски истини. Имала съм
клиенти над 100 килограма, които
живеят 100-процентово щастливи.
Имала съм и други – слаби и съвър-
шени, но гладни за любов към себе
си, гладни за щастие…
ъвременната жена е пре-
върнала килограмите си в
сложен въпрос от първос-
тепенно значение. Функ-
цията на храната на-
последък претърпя
трансформация –
вместо да служи
за изграждане на
тялото и жиз-
нено необходи-
ма енергия, тя
се превърна в емо-
ционален партньор, начин
за разпускане, често и в
наш враг. Килограмите ни
неусетно се оказаха ме-
рило за успех или провал,
защитна броня, зад която
крием несигурност и нуж-
да да бъдем обичани, дори
удобно оправдание, за да
се скрием от истински-
те си нужди. Нещо пове-
че – все по-често жените
започнаха да използват
килограмите си за скала, с
която да измерват щастието. Ех, веднъж да отслабна…
И в главата ни едно далечно щастие пламти в розо-
во – как с новото ни, слабо и стегнато тяло в жи-
вота ни идват като с вълшебна пръчица радост,
страстна любов, приемане, дори и професионал-
ни успехи. А дали е така? Дали сваляйки излиш-
ните килограми, ще успеем да свалим киселата
физиономия от лицето си? Дали отслабвайки,
ще отслабим и хватката на тъгата в живота
си? И най-важното – дали като проектираме
цялото си щастие върху едно перфектно тяло,
което евентуално ще ни се случи в бъдещо вре-
ме, ние всъщност не се крием, страхувайки се
да бъдем щастливи точно сега, точно таки-
ва, каквито сме?
рудно можете да убедите
една жена да се държи още
сега така, както би се дър-
жала, ако изглеждаше по начина,
по който се вижда в мечти-
те си. Ако се опитате, ще
чуете някое от следните
оправдания: „Как да из-
ляза в събота вечер на
бар, като не мога да се
харесам в нито една
рокля?”, „Как да правя
любов на светната
лампа, като дори не
мога да се погледна
гола в огледалото?”,
„Как да си намеря лю-
бим с това тяло?” и
още подобни. А колко
различно става всичко,
ако спрем да отлагаме, ако за-
пушим гласчето на многото
„веднъж да…”, осъзнавайки че
единствените истински въз-
можни неща са нещата, които
изживяваме сега, всичко оста-
нало е под графа „евентуално
бъдеще”.
транно, но отслабване-
то също става много
по-лесно постижимо,
ако се опитаме да правим и
Размерът на щастието
не започва с размера
на дънките, които носим
