ClubS1 224 - 2019

С лед като отново си върна собствеността на екипа в Енстън, Рено завърши на 9-то място при конструкторите с 8 точки през 2016 г. 12 месеца по-късно тимът бе 6-ти с 57, а през миналата година стигна 4-то място със 122 т. Така планът за развитие бе изпълнен точно, но тази година той включва борба за подиуми и дори победи. Инвестициите за това са впечатляващи. Персоналът само в Енстън е вече с над 50% по-голям в сравнение с преди три години. През миналия сезон бяха ангажирани 100 нови експерти, 250 в предишните два. Предприятието бе сериозно модернизирано, най-вече аеротунелът и CFD инфраструктурата. Бяха изграде- ни нови сгради и стендове. През тази година Рено ще обновява сериозно и базата си във Вири Шатийон, къ- дето бе създадена на практика нова задвижваща сис- тема с 35 к.с. по-голяма мощност в квалификационен режим и 27 в състезанията. Ангажирането на 7-крат- ния победител Даниел Рикиардо до Нико Хюлкенберг, който има зад гърба си вече 159 Гран при без подиум, бе сензационно, но е задължаващо. Предното крило (1) още в най-ранния вариант направи впечатление с по-голямото разстояние между 4-те елемента над основния. Особено големи бяха прорези- те между компонентите във вътрешната част, за да се генерира по-добър поток към пода и барджбордове- те. В същото време елементите на предното крило се приближават и слизат надолу в краищата, за да се образува по-добър поток, който да мине отстрани на предните гуми. Основният компонент се повдига в двата края. Това пак е с цел по-добър вихров поток около предните гуми. В толкова важната и променена от правилата зона на барджбордовете (2) Рено представи по-семпли на- глед, но всъщност доста сложни като конфигурация дефлектори, свързани с нови елементи в предната част на пода. По-назад към кутията за радиатори- те пък се откриват перести дефлектори, подобни на тези от 2018 г., и зад тях е краш структурата, която много прилича на тази на Ред Бул от миналата година. Цялостната философия по изграждане на колата е близка до тази на Ред Бул от предходния сезон. Накло- нът на шасито например е много по-голям, поне 2,5 градуса според изчисленията по снимките. Краища- та на предното крило са като залепени за асфалта, а задната част е силно повдигната, за да работи добре дифузьорът. Освен това така аеродинамичният цен- тър на тежестта се премества по-напред, което пък е важно заради ограниченията в разпределението на масите с 80 кг в кокпита. Горните рамена на предното окачване не са по-ниско разположени от миналата година, за да се познава точно поведението на потока, който отива назад към радиаторите. Те обаче са вдигнати по-високо и са мал- ко по-тесни от миналия сезон. Поне в първоначалния вариант на колата обаче кутията (3) за въздух над двигателя бе с напълно идентична форма с R.S.18 – с трапецовидна форма и 3 отделни канала за двигателя и от двете страни за маслото за скоростната кутия и за охлаждане на ERS. Огледалата са на много дълги стойки и образуват важни вихри около корпуса. ТОРО РОСО STR 14 e вторият болид на тима от Фаенца със задвижваща система на Хонда и е много по-добре свързан с нея. Поради използването й също така и в ко- лите на Ред Бул на практика цялата задна част на болида е почти напълно идентична с тази на по-големия брат, макар и с доста елементи от миналата година. Единствено компонентите в иначе общия блок на скоростната кутия напри- мер се различават. Така екипът на напускащия СЕЗОН 2019 40