ClubS1 224 - 2019

на надпреварата. Хил и Гинтер са се откъснали на 20 секунди пред останалите, като си разме- нят на няколко пъти местата. След това обаче идват техническите проблеми. Първо Багети спира в 13-ата обиколка с повреда в двигате- ля. Малко по-късно в същия тур движещият се на трета позиция Родригес спира в бокса и цялата предна част на колата е свалена, за да се провери нивото на маслото. В крайна смет- ка мексиканецът също отпада след установен проблем с горивната помпа. В 23-ата обиколка заради технически проблем идва краят на над- преварата и за Гинтер. Така от пилотите на Скудерията остава само Хил, който обаче има голяма преднина и намалява темпото, за да се опази от повреда. Американецът печели, втори на половин минута завършва Дан Гърни с Пор- ше, а трети е Брус Макларън с Купър. Така Хил грабва и титлата, но тя остава в сянката на смъртта на граф Фон Трипс. Както и впечат- ляващото каране на Родригес. Представянето на мексиканеца е наистина забележително и е достатъчно добро, за да му осигури място във Ферари и за 1962 г. Фил Хил обаче не е очарован от нивото на риск, което мексиканецът поема по време на състезанието, и заявява: „Ще бъда изненадан, ако той живее дълго.“ За жалост се оказва прав. Сезон 1962 върви добре. В Белгия на Спа Рикардо завършва четвърти и става най-младият пилот, спечелил точки в F1. Рекорд, който е подобрен чак през 2000 г. от Дженсън Бътън (британецът завършва шести в Гран при на Бразилия). Всъщност само заповед от бокса лишава Ро- дригес от подиум. Той трябва да пропусне съ- отборника си Фил Хил и го прави на последния завой. Това се оказва последният подиум за Хил в кариерата, а първи става Джим Кларк, взимайки първа победа в Гран при. Неговият Лотус пък става първата кола с монокок, три- умфирала в F1. В Гран при на Германия Рикардо е шести, в Гран при на По (извън календара на F1) завършва втори. А през този сезон Ферари вече няма доминираща кола и не печели короните. Ри- кардо обаче триумфира и в Тарга Флорио, къде- то е в екип с Оливие Жендебиен и Вили Мерес с Ферари Дино 246 SP. В края на сезон ’62 предстои и Гран при на Мек- сико в родния град на Родригес. Състезанието е извън календара на F1, като Ферари изобщо не участва в надпреварата. Затова Рикардо реша- ва да кара Лотус за частния тим на Роб Уокър. В тренировките много бърз е Джон Съртис с Лотус, който е с най-добро време и мексика- нецът излиза да го подобри. Той влиза с голяма скорост – над 200 км/ч – в Пералтада и задно- то дясно окачване се чупи. Пилотът излиза от пистата, като при удара в предпазните ограж- дания с около 140 км/ч тялото му изхвърча от колата, която се запалва. Тежките травми на главата и врата се оказват фатални... Въпреки смъртта на брат си, Педро продължа- ва да се състезава и във втората половина на 60-те години е една от големите звезди в Гран при. Печели две забележителни победи във Фор- мула 1 – в ЮАР през 1967 г. и на Спа през 1970 г. Печели и 24 часа на Льо Ман с Форд GT40 през 1968 г. в тандем с Люсиен Бианки. Но и Педро намира смъртта си в състезание за издръжли- вост на Норисринг през 1971 г. с Ферари 512. Пистата в родния им Мексико Сити е кръсте- на на двамата братя, а техният сънародник и близък приятел Джо Рамирес (легендарен мени- джър на Макларън) пише години по-късно: Може би съм пристрастен, но мисля, че ако Рикардо не си беше отишъл, щеше да бъде като Ален Прост или Аертон Сена. Той беше много, много специален. фаталната катастрофа на Фон Трипс на Монца, която оставя в сянка дебюта на Рикардо в Гран при 32