ClubS1 221 - 2018

шампион. Той работи изключително здраво и трупа всичко, което е нужно, за да успее, подрежда живота си. Всеки божи ден той става по-добър и по-добър и се развива и това е правилният път и е важно да се случва. Дори да си световен шампион, учиш всеки ден и ставаш все по-добър и по-до- бър и така отново печелиш. Аз наистина участвах в над 100 състезания, преди да спечеля, на практика над 100 пъти просто губех. Как се запазва мотивацията през това време? Как продължаваш да вярваш, че си сред най-добрите в света? Как убеждаваш отбора си, че трябва да продължи да ти има доверие? Не беше лесно. На мен ми отне 7 години, докато спечеля първата си победа. Всяка сутрин трябваше да се поглеждам в огледалото, да си казвам, че съм най-до- брият в света и след това пак губех. След известно време се поглеждах в огледалото и си казвах, че вече не съм съвсем сигурен, че съм най-добрият. И пак стигаме до въпроса какво те мотивира, какво те кара да про- дължиш напред. Самоанализът. Какво мога да направя по-добре? По принцип си мислиш, че вършиш всичко както трябва, но може да постигнеш напредък с промяна в някои малки елементи. Винаги има начин да станеш по-добър. Можеш да анализираш и отбора, разбира се, за да знаеш какво се случва. Но дори да станеш световен шампион, пак си в състояние да отбележиш прогрес. Не може да си кажеш, че вече си перфектен и нямаш нужда от развитие. Това, което искам да кажа, е, че всяка загуба на Валтери го прави по-силен, защото той вижда къде може да стане по-добър. Всички в тима постоянно натискат и това е най-важният елемент. Ще го кажа още веднъж – трябваха ми 7 години. Валтери вече има победи, така че му трябва само търпение. Догодина! А какво мислиш за заповедите от бокса във Формула 1, спомням си как през 1998 г. в Ав- стралия Дейвид трябваше да пусне, не те ли пречупват в някакъв момент? Заповедите от бокса са нещо много сложно, трудно се контролират. Не ми се ще да говоря много по въпроса, но бих казал, че следващият сезон ще е още по-сложен от тази гледна точка. В случая говорим за еки- пен спорт, а когато един отбор преследва титлите в шампионата при пилотите и тези при конструкторите, то е логично да стори всичко по силите си, за да ги спечели. Наблюдението отстрани е нещо съвсем различно, особено ако като зрител харесваш даден пилот и искаш той да спечели. Но ако си част от отбор, ситуацията изглежда по съвсем различен начин. Защо да не използваш заповедите, след като не нарушаваш прави- лата? Защо да не работите като един тим? Аз нямах проблем с нарежданията от бокса. В Австралия през 1998 г. имахме споразуме- ние още отпреди старта и тогава не ста- ваше дума за заповеди от тима, а просто за връщане на позициите. Ако някой отбор реши да ги налага в първото състезание за годината обаче, това би било странно. Ако се случват, когато единият пилот вече няма шанс да се бори за титла, то тогава е нещо съвсем практично. Какво мислиш за бъдещето на спорта – ще има ли само Формула Е и състезания с роботи без пилоти? Честно казано (дълбока въздишка и пауза), мисля, че това ще се случи един ден, не зная колко далеч, но светът върви натам, ще станем пасажери в колите, те ще се движат сами. Не съм сигурен, че всичко още е така сигурно, но ще стане, роботите ще ни возят, животът се развива толкова бързо, че това ще стане реалност, може би след 10-15 години. на подиума с Култард след размяната на позиции в австралийския старт (вдясно по средата) през 1998 г. www.clubs1.bg 47