ClubS1 221 - 2018

Никога нямаше да спечеля световния шампио- нат, ако не вярвах, че съм най-добрият. Това е абсолютно. Всичко се формира още в картин- га. Аз знаех, усещах как да спирам, как да пре- минавам завоите, как да ускоря и бях просто по-бърз от другите. Знаех, че съм най-до- брият и това беше огромно предимство за мен и след това успях да го запазя. Без да си вярвате, не може да постигнете нищо. Но все пак трябва да бъдете и реалисти. Какво трябваше да пожертваш, за да стигнеш до върха? Много спортисти говорят какви жертви са направили? Не мисля, че трябва да жертваш нещо, за да спечелиш титла във Формула 1. Разбира се, когато си част от света на Гран при, пое- маш рискове. Спортът е опасен, скоростта е висока и си наясно, че ако катастрофираш, ще те заболи. Всяка година в началото на сезона бяхме наясно, че ще претърпим минимум един сериозен инцидент. И дори да не счупиш никакви кости, винаги боли. Това е саможертвата, ако може така да се каже. Поемането на риска, който може да се окаже фатален за живота ти. Но иначе не се налага да жертваш кой знае какво. Имаш приятели, семейство, състезаваш се в спорта, който обичаш. Това не е саможертва. Невероятно е как разни неща от автомобилния спорт се запечатват в ума ти. Започнах да се интересувам като 5-6-годишно хлапе и до ден днешен помня какво ли не. А е изминало доста време – сега съм на 50. Смятам, че е страхотно да започнеш кариерата си на толкова ранна възраст. Станалото по онова време за мен бе истинско забавление. Аз ка- рах за удоволствие, не бях особено сериозен. Но извадих истински късмет с родителите си – с начина, по който те подходиха и ме обучаваха. Имаха чувство за хумор. Когато се състезавах с картинг, баща ми ми каза: „Мика, победата не е най-важното нещо. Най-важното е наградата, която ще полу- чиш!” Такива моменти изграждат характера, цялото ти отношение към спорта. И смя- там, че е важно до ден днешен да подхождаш по такъв начин към деца, които тепърва започват да се състезават. Забавлявай се, не бъди прекалено сериозен. А и не смятам, че родителите ми мислеха, че ще стигна до Формула 1 някой ден, гледайки 10-годишния Мика по трасетата. Дори някое хлапе да е талантливо и това да е очевидно, то не означава автоматично, че то ще успее да стане част от F1. Без Кеке Розберг (първият финландец свето- вен шампион в Гран при – б.а.) щеше ли да има Мика Хакинен във Формула 1? Не беше само Кеке, който ме вдъхнови. Във Финландия винаги сме имали много пилоти, много спортисти, които са ме вдъхновявали и които съм следвал. Да, Кеке проби във Фор- след успехите в картинга (вляво) и титла на Великобритания в F3 Мика дебютира с Лотус в Гран при... ...но минават 7 трудни години преди първата победа ЛЕГЕНДИ 42