ClubS1 218 - 2018

Нахлуването в бокса и крясъците дали съм се опитал да го убия бяха напълно непри- емливи. Трудно ми е да намеря думи, за да опиша колко съм разочарован от човека Михаел. Поведението му бе отвратително. Нужна му е помощ , заявява Култард след надпреварата. Катастрофата е предмет на ожесточени об- съждания и анализи в следващите дни (и дори години). Напрежението достига такива стой- ности, че Александър Вурц – тогава говорител на GPDA – урежда среща между Шумахер и Кул- тард на неутрална територия – палатката за кетъринг до моторхоума на Бърни Екълстоун. Виждането приключва с официално ръкостиска- не и уговорка да работят заедно за по-ясни пра- вила при затваряне с обиколка и изпреварване, особено в дъжд. Реакцията на Шумахер вече е различна: „Ясно е, че Култард не сбърка нищо на Спа. Първоначално не беше толкова очевидно. След като проследих ситуацията, стана ясно, че всичко се дължи на малшанс и не бих повторил, че нарочно ме извади от състезанието. „Не помня някога да съм губил контрол по такъв начин и се надявам никога вече да не ми се случва. Беше инстинктивна реакция в онези обстоятелства. Нямаше да го ударя. Никога не съм удрял когото и да било.” Култард допълва, че е виждал ситуацията по различен начин: „Казаното от него на самата писта ме нарани, защото постави под съмнение честността ми. Е, аз съм голямо момче, готов съм да се боря с най-добрите. Но това е спорт, а не война. Нямам проблем да се боря гума до гума с него, както сме го правили и преди, и съм сигурен, че всичко ще е наред.” Години по-късно шотландецът споделя, че всъщност по време на срещата Шумахер отка- зал да поеме своята отговорност за станало- то на Спа. Попитах го дали някога е бъркал каквото и да е, в който и да е момент от живота си. Отговори ми: „Не и по мои спомени.” Едва през 2003 г. Култард споделя доста по-раз- лична гледна точка към инцидента на Спа, след като му се случва нещо много подобно с Фер- нандо Алонсо. Шотландецът излита от писта- та Нюрбургринг по време на битката си с испа- неца, след като едва не се забива в Рено-то му. Не искам да укорявам Фернандо, но в ретроспекция осъзнах нещо... Когато Михаел се удари в мен, първата му реакция бе да заяви, че съм спрял нарочно или съм се опитал да го убия. Стюардите прегледаха данните и нямаше показание да съм натискал спирачките, така че всичко отмина. Истината е, че аз намалих, за да го пропусна, но го направих при сериозен дъжд и върху състезателната траекто- рия. А това не бива да се върши. Никога не бих го повторил. През 1998 г. не прите- жавах опита и знанията, дотогава не бях преживявал подобен удар. А и когато някой се опита да те набие, реакцията автома- тично е: „Не съм виновен.” Интересно обяснение за поведението на Шумахер пък има Рос Браун, който през 1998 г. е техниче- ски шеф на Ферари. Англичанинът споделя, че по природа Михаел е толкова мотивиран да успее, че просто не вижда нещата като останалите хора. Като в Монако през 2006 г., когато спря на пистата по време на квалификацията. Правил го е два-три пъти по време на кариерата си. Не знам дали това се случи и в ситуацията с Деймън през 1994 г. (финала в Аделаида – б.р.) . Никога не съм го обсъждал с него. Но при инцидента през 1997 г. (на Шумахер и Култард не веднъж имат пререкания и дълги разговори помежду си Михаел и Дейвид обясняват позициите си преди да се срещнат само двамата по- късно ИСТОРИЯ 22