ClubS1 217 - 2018

През следващата година изявите му са доста по-малко. Отново със своя Купър британецът печели състезанието Холидей Спешъл в своя клас през април и до края на годината повече не се появява по пистите. За 1953 г. се връща по трасетата с нова ма- шина – Кийф CK 51, като не успява да завърши в Ийстър 25. Реваншира се с победа в „утеши- телното” състезание през май, като скоро след това продава колата си на Дон Грей. В следващите години Бърни кара в състезания от Формула 2 с Купър Бристол T20 с предно раз- положен двигател. Завършва 5-и Лондон Трофи в Кристъл Палас през 1953 г., като пред него са само Стърлинг Мос и Тони Рот. Формула 2 и Формула 3 са основни стъпала към F1 и в онези години за пилотите. Така е и при Екълстоун, който обаче трябва преди това да си намери болид за участие. През септември 1957 г. той участва на аукцион, на който се про- дават няколко вече използвани коли на Конот с шасита B3 и B7, след като тимът спира да съ- ществува. Екълстоун купува няколко шасита. Въпреки че болидите на тима никога не са на нивото на Купър или Лотус в онези години, те всъщност са добре изработени и балансирани и имат успехи в немалко локални, а и европейски състезания. С такъв болид Тони Брукс печели състезанието в Сиракуза през октомври 1955 г., което е извън шампионата на Формула 1, но е много значимо и участват всички. Една от колите, които Бърни купува, е шасито B3, с кое- то през 1957 г. Стюарт-Люис Еванс завършва 4-ти в Монако, и така Екълстоун решава сам да участва в Монако през следващата година. Надпреварата е втори кръг от шампионата и се провежда на 16-18 май. Екълстоун се опитва да се класира за състезанието, за чийто старт има квалификации поради големия брой участни- ци и ограничени места на грида. По думите му едва в княжеството той за първи път се кач- ва в „проклетата кола“ и логичното се случва. Екълстоун не успява да се класира, като в сама- та квалификация дори не записва време. Чудейки се дали проблемът е в него или в колата, той предоставя болида си да бъде изпробван от по- опитни състезатели, като Пол Емери и Брус Ке- слер. Нито един от двамата не може да доведе колата, която е с двигател на Алфа Ромео, до висока скорост в една обиколка в квалификация- та. Двамата също не успяват да се класират за състезанието. Те са съответно с 11 и 10,7 се- кунди по-бавни на обиколка от най-бързия Тони Брукс с Вануол. Бърни е по-спокоен, а колата му просто е остаряла на фона на новите състеза- телни машини. Екълстоун прави опит да се квалифицира и за състезанието на Силвърстоун по-късно през се- зона, като първоначалната идея е той да не кара изобщо колата, а това да направят Айвър Буеб и Джак Феърмен. В крайна сметка и Бърни подкар- ва колата, но отново не постига конкурентно време. Резултатът му е с близо 1 минута по- слаб от този на най-бързия Стърлинг Мос. Така Екълстоун решава, че изобщо няма сми- съл да стартира, и отстъпва това право на Феърмен. Последният и Буеб отпадат в със- тезанието с технически проблеми. В този момент Екълстоун разбира, че мечтата му да се състезава в Гран при като „собственик на отбор” и пилот едновременно трябва да бъде изоставена. В края на годината след смъртта на приятеля си Стюарт Люис Еванс Бърни се оттегля за дълго от спорта, разочарован от случващото се. Едва години по-късно той се завръща по писти- те, вече като мениджър на друг приятел – Йохен Ринд, и вече е напълно наясно, че най-голямата му сила е в това да прави сделки и пари. 27 www.clubs1.bg