ClubS1 216 - 2018

време на Втората световна война аперитивът е забранен от колаборационисткото правител- ство на Франция, водено от маршал Петен: обявяват го за „противник на ценностите на хората в страната”, които не трябва да пият. По време на войната Рикар обаче се оттегля в района на Камарг, където експериментира и с ферментация на ориз. С помощта на дестила- торските си умения той създава алкохолен за- местител на бензина за френската съпротива, използвайки сливи и череши. Рикар възобновява бизнеса си след края на вой- ната. През 1952 г. Шарл Паск е нает от него като пътуващ продавач, а по-късно става и маркетингов директор на компанията. По-къс- но точно Паск два пъти е назначаван за минис- тър на вътрешните работи при премиерите Жак Ширак и Едуар Баладюр и е връзката на Ри- кар с властта. Всяка година Пол Рикар превръща част от пе- чалбите си в акции и ги разпределя между ра- ботниците си. Излиза и на френската фондова борса през 1962 г. Ходът е успешен и води до това, че много от служителите на компанията забогатяват. От 1968 г. Пол постепенно пре- дава контрола върху фирмата в ръцете на сина си Патрик. Продължава обаче да следи процеси- те и да дава съвети. А под ръководството на Патрик тя просперира още. Пол иска да се захване с ново предизвикател- ство. И решава да направи писта за автомо- билни състезания с изцяло свои средства. В основата на това негово желание е да се развие пътната инфраструктура в региона, където е голяма част от лозите и нивите му. До среда- та на 60-те години районът над Тулон е в доста лошо състояние, като липсват пътища между големи населени места. Рикар смята, че като направи писта, това след себе си ще доведе до изграждането на нови пътища и ще направи жи- вота на хората по-лесен и интересен. Не получих никаква подкрепа от властите – разказва Рикар приживе. – Напротив. Те направиха всичко, което можеха, да поста- вят прът в колелата ми. Имаше безкрайни отлагания на свързването на пистата с основния път. Това се случи малко преди откриването й. Но това не ме притесни. Свършихме цялата работа след това само за една седмица. Страстта на Пол обаче е в това да твори и да създава нови неща за хората, да помага на раз- витието на обществото. Самите състезания обаче не го привличат. Разбира се, трябваше да започна да се интересувам от тези неща – спомня си още той. – Автомобилите са изобретение номер 1 на XX век. Но състезанията не бяха за мен. Всичко, което знаех, бяха планин- ските изкачвания до Льо Кастеле точно след войната, където аз мислех да направя пистата. Спомням си още състезания- та в Сиота и Ним Гран при, които бяха известни за времето си. Всички средства, необходими за изграждането на пистата, обаче си бяха мои. Инвестирах много, без да получа субсидии. Дори когато пуснахме акции, за да финансираме конструкцията на трасето, местното правителство взе 8% от получените пари като данък доба- вена стойност. Това си беше чист грабеж спрямо нас. На 19 април 1970 г. обаче пистата е завършена, а само година по-късно приема за първи път Гран ПОЛ РИКАР: НЕ ПОЛУЧИХ НИКАКВА ПОДКРЕПА ОТ ВЛАСТИТЕ – НАПРОТИВ. ТЕ НАПРАВИХА ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕХА, ДА ПОСТАВЯТ ПРЪТ В КОЛЕЛАТА МИ. за последно състезание на Пол Рикар от F1 се провежда през 1990 г. Пол е висшист по изящни изкуства и обича да рисува, но създава и прочутия аперитив Рикар 29 www.clubs1.bg