ClubS1 216 - 2018

цяло, както и много по-важното значение на притискащата сила в завоите. В края на 90-те години с увеличаване на мощ- ността и усъвършенстване на аеродинами- ката с използването на въздушните тунели и CFD технологии рекордите отново са подгоне- ни. През 2000 г. на Монца и на Индианаполис са достигнати близо 350 км/ч, а на следващата година Ярно Трули с Джордан достига 357 км/ч на Монца. На Хокенхайм също са измерени стой- ности от над 350 км/ч. През 2003 г. на италианското трасе вече са постигнати над 360 км/ч от Михаел Шумахер с Ферари – и по-точно 362,5 км/ч. Тогава е реги- стрирана и най-високата средна скорост в със- тезание. Тя е именно на Михаел – 247,585 км/ч в битката за победата с Хуан Пабло Монтоя. Така той подобрява рекорда от 1971 г. пак на Монца, и то вече на конфигурация с шикани. През 2005 г. е достигнат върхът в ерата на моторите V10, които вече са с мощности от близо 1000 конски сили. Това помага на Монтоя да достигне максимална скорост от 372,6 км/ч в уикенда на Монца на старт-финалната права. Година по-рано пилотът на Уилямс е с най-ви- соката средна скорост в обиколка. В първата квалификация регистрира 262,242 км/ч. От 2006 г. с намаляването на обема на двигате- лите от 3 литра V10 на 2,4 л V8 топ скоростите падат с около 20 км/ч в следващите години. С връщането на турбомоторите от 2014 г. ци- фрите отново тръгват нагоре. За това помага и системата DRS, въведена от 2011 г. и позво- ляваща отваряне на горния елемент на задното крило. На Монца Розберг с Мерцедес развива над 350 км/ч в квалификацията, а Рикиардо – над 360 км/ч в надпреварата. Със завръщането си в календара Мексико става много подходящо място за развиване на макси- мални скорости с дългата си старт-финална права и разреден с около 20% въздух, при който съпротивлението значително намалява. И през 2016 г. Ботас в състезанието, използвайки въз- душната струя на болид пред себе си, постига 372,5 км/ч и за малко не успява да подобри ре- корда на Монтоя. От Уилямс твърдят, че през същата година в Баку на дългата 2 км права финландецът разви- ва 378 км/ч, но официално отчетени са „само“ 366 км. Някои пък твърдят, че Ботас трябва да държи официалния рекорд с тези 372,5 км/ч, тъй като постижението на Монтоя е от тестове- те преди състезателния уикенд, а не по време на него и от ФИА грешно вписват този рекорд за негов. От миналата година с влизането в сила на но- вите правила за колите със значително по-ши- роки крила и гуми челното съпротивление се увеличава с около 25%. Това съответно води до значителен спад в максималните скорости – 2 до 13 км/ч в зависимост от пистата, въпреки увеличената мощност. В Китай е достигната най-голямата разлика – с 13 км/ч по-малко на дългата обратна права. През тази година заради изискването мото- рите да издържат 7 вместо 5 състезателни уикенда, което означава 40% по-голяма надежд- ност, мощността се увеличава съвсем малко. Смята се, че е в порядъка на 10-15 конски сили допреди Гран при на Канада. Заради наличието на halo обаче съпротивлението се увеличава и това в крайна сметка води до приблизително същите постижения в състезанията. Какви ще са до края на сезона, предстои да видим. Въ- преки всички ограничения инженерите смятат, че стойностите все пак ще продължават да се увеличават по малко до 2020 г., след което ще влязат в сила новите правила за задвижващите системи. А това ще отвори нова страница в развитието на спорта. на Монца през 1986 г. Бергер с Бенетон-BMW преминава бариерата от 350 км/ч Питър Гетин печели на Монца през 1971 г. и повече от 30 години държи рекорда за най-висока средна скорост в състезание 19 www.clubs1.bg